Силуетът на дрехата като понятие в модния дизайн

Posted by admin 11/07/2016 0 Comment(s)

 Думата „силует" се употребява често в разговорната реч и специализирания печат. Срещаме я най-често в словосъчетания: „модният за сезона силует”; „раздвижен силует"; „изискан силует"; „втален силует”. Значението, влагано в нея, е достатъчно ясно. В част от случаите се посочва конкретна формална особеност на силуета, изявена в обемно-пространствената форма на завършеното изделие. Много по-често, „силует" - в словосъчетание, характеризира отделна дреха или колекция облекла, като се извежда като качествен белег.

 

 Най-общо, силуетът е проекция на пространствено-обемна форма върху плоскост. В този текст, за по-голяма прецизност, възприемаме силуета като част от повърхнина, ограничена от контурна линия, представляваща проекция върху плоскост на общата форма на облеклото.

 Поради значението на контура при представянето на общата форма на облеклото като силует много често се акцентира на линията. Налага се да отбележим, че въпреки изявата й като съществен белег на силуета, за нас са по-интересни качествата и изразителността, които тя притежава, разглеждана като един от неговите елементи. Следователно “линия” не се припокрива със „силует". Силуетът дава най-точна информация за формите, организирани в общата композиция на облеклото. Геометрията на тези форми и начините за тяхното комбиниране, като развитие във времето, са по-константни от други елементи участващи в композицията на облеклото - цвят, декоративни орнаменти, конструктивни детайли, пластиката и характера на материята.

 Правим това уточнение, защото силуетът се поставя на една плоскост с тях, когато се разглежда морфологията на костюма и в определени случаи, сякаш несъзнателно, се игнорира съществената информация, която носи за изследване историята на костюма. Освен по-малката склонност към промяна във времето, в общата форма на облеклото, съответно и в силуета, се наблюдава и ясно изразена до средата на ХХ век цикличност. По-интересно е, че продължителността на всеки цикъл, през който определена форма доминира в композицията на облеклото, постепенно намалява - 300 години, 200 години, 103 години, 55 години и т.н. Вярно е и твърдението, че костюмът, приближавайки нашия век (ХХ век), като че ли набира темпо, варирайки със старите форми и изобретявайки нови, и всяко столетие, използвайки вече намереното, надделява със своето ново съдържание...

 

Leave a Comment